Игрите на децата.
Вяко дете е уникално, със собствено ниво и темпо на развитие, независимо че родителите се намесват в това темпо, следейки някакви норми в някакви дебели книги, сравнявайки детето си с другите деца. На какво се дължи това? Огледайте се – нима има две еднакви майки или двама еднакви бащи, а още по-трудно бихте намерили две комбинации от еднакви майки и татковци. От там и различията – различен генетичен материал, темперамент, интелект, професията на всеки от родителите, влиянието на двама или повече участници в обгрижването и възпитанието на детето, различна обкръжаваща обстановка и социалната среда.
Играта, като една от най-съществените активности на човека, е понятие, което на пръв поглед, ни се струва доста ясно, но при задълбочено разглеждане, проявява неопределеност и противоречивост. С думата „игра” се обозначават различни, понякога неприличащи си явления. Играта е дейност, занимание на деца и занятие, обусловено от съвкупност на определени правила, служеща за запълване на свободното време, за развлечение, също и като спортна проява. Тя е бърза смяна на цветове, отблясъци, нюанси. Играта е изпълнение на сценична дейност. Тя е преднамереният ход на действия, преследващи определена цел, явни и тайни замисли, интриги. Говорим за игра на въображението, игра на природата, игра на думи, игра на случая, игра на съдбата… Играта съпровожда човечеството в хода на историята му, като се преплита с магията, култовото поведение, изкуството, театъра, спорта. Първите игрови форми са възникнали още в слабо развитите обществени формации и са били средство за обучение, за формиране на умения за съвместно действие, за предаване на информация. Известно е, че именно игрите в древността са съсредоточие на обществения, религиозен и политически живот и дори са били средство за въздействие върху хода на някои исторически събития, върху обществото и природата, били са посредник между хората и божествата. Играта е уникален феномен на човешката култура и е трудно да се определи дали тя е в основата й или е нейн резултат.
Предметни игри – тези игри се осъществяват с предмети от заобикалящата среда. Такива действия детето извършва още в първите месеци от живота си. За игра то използва както предмети от бита, така и играчки – кубчета, топки, гумени или пластмасови фигурки. Вниманието му привличат пъстри или лъскави предмети, които издават звук. Чрез тях малкият човек опознава света около себе си – различни форми, цветове, материали /меко, твърдо/, големини. Предметните игри продължават и в по-късна възраст. Творчески игри – като такива се определят сюжетно-ролевите, конструктивните и театрализираните игри. Сюжетно-ролевите игри имат активна развиваща функция за детето в предучилищна възраст. Те са основен вид самостоятелна дейност за децата, особено привлекателна за тях. В тези игри децата приемат ролята на възрастните и възпроизвеждат дейността им и отношенията помежду им. Те спомагат за запознаването с различните професии (магазинери, лекари, пожарникари, говачи, полицаи, учители), със семейните взаимоотношения (майка, татко, дете) и разкриването на детайли от упражняването им (боравене с пари и стоки, преглеждане, преливане на течности от един съд в друг, обличане и събличане на кукла). Тук проличава степента на общуване на детето с възрастните или по-точно обратното – на възрастните с детето, защото децата, които имат ниско равнище на общуване с големите, изпитват трудност в приемането и решаването на различен вид задачи, не умеят да играят – игрите им са семпли и не могат да съгласуват действията си с другите участници. Конструктивните игри са свързани с дейност на децата, при която частично или цялостно, се преобразува или пресъздава обект от околната среда. Децата създават конструкции от отделни елементи и оформят цялостен продукт (редене на мозайка, създаване на сгради от строителни елементи с различна форма, както и на различни предмети – коли, самолети, люлки – с помощта на конструкторни детайли). Театрализираната игра или драматизацията е близка до сюжетно-ролевата, но там се пресъздава литературен текст и сюжетът и ролите са предварително зададени. Тук се налага да се заучава текст, т.е. да се стимулира развиването на паметта. Игрите с правила – те се характеризират с предварително регламентирано взаимодействие на установени правила, които трябва да се спазват. Игрите с правила имат готово съдържание и предварително определена последователност на действията. Главното в тях е решаване на поставена задача, съблюдаване на правилата. Те подготвят децата за учебната дейност. От своя страна игрите с правила се делят на подвижни и дидактически. В подвижните игри с правила основно е движението (спортни, състезателни игри). Те спомагат за развиването на бързина, сръчност, съобразителност, последователност, дисциплина. Същността на дидактическите игри е в предлагането на учебни задачи в занимателна форма. Те могат да бъдат различни според материала, с който се работи: игри с предмети (играчки, природни материали и др.) – те са достъпни и дават възможност на детето да се запознае с вещите, като действа с тях. печатни материали – тук децата действат не с реалния предмет, а с неговото изображение. словесни игри – те са най-сложни, защото при тях детето трябва да оперира с представи. Тези игри имат значение за развитие на мисленето, в тях децата се учат да изказват съждения, да правят изводи, да забелязват логически грешки. Например, ако в едно изречение се изказва вярно твърдение – «През зимата вали сняг» – то децата пляскат с ръце, ако твърдението е грешно – «Котката може да лети» – то децата тропат с крачета.
И не забравяйте – за детето играта е работа, в нея то влага цялото си старание, емоция и желание за постигане на очакваните резултати – точно както ние, възрастните влагаме себе си в любовта, родителстването и професията си.
